Статията е преведена от Константин Георгиев
Лого на Международния ден на хората с увреждания
Преди 28 години, през 1992-ра, с Резолюция 47/3 на Общото събрание на ООН 3-ти декември е обявен за Международен ден на хората с увреждания. Непосредствено след Международния ден за премахване на робството и последван от Международния ден на банките (именно), Международният ден на хората с увреждания бил и все още е натоварен с намерението „да се насърчават правата и благосъстоянието на хората с увреждания във всички сфери на обществото и развитието и да се повишава осведомеността за положението на хората с увреждания във всеки аспект на политическия, социалния, икономическия и културния живот“. Всяка година се избира конкретна тема, която да насочи общественото внимание към определен проблем. През 2018-а това беше „Овластяване на хората с увреждания и осигуряване на приобщаване и равенство“. През 2019-а – „Насърчаване на участието на хората с увреждания и тяхното лидерство: предприемане на действия по Програмата за развитие до 2030-а“. През 2020-а – „Не всички увреждания са видими“. Като продукт на реформаторска среда, ориентирана към изработването на конкретни политики, Международният ден на хората с увреждания помага да се насочи вниманието, да се мобилизират действия и да се постигнат съществени промени в живота на хората с увреждания. Но какво се случва с тези намерения на 4-ти декември (освен Международния ден на банките)?
Съществуването на такъв ден и неговият feel-good дух ме карат да се запитам какво постигаме, като си спомняме за хората с увреждания веднъж годишно. С други думи, има значение как точно – отделяйки им един ден – тази инициатива темпорализира общественото внимание към въпросите, свързани с уврежданията. Един ден, една седмица, една година, едно десетилетие – всяка времева рамка се основава на логиката на окончателността, на това, че може да се намери „решение“. Какво да кажем за въпроси, които изискват продължително внимание и усилия, като недостъпност, системно изключване, постоянно стереотипизиране и структурна, икономическа и социална маргинализация? Използването на такива крайни времеви рамки освобождава тези, които отбелязват деня, от отговорността да се справят с институционализираното и системно обезценяване на увреждането като по-малко подкрепяна форма на живот и социален статус.
Освен времевото изискване за ангажиране с проблемите, свързани с уврежданията, в даден ден, фокусът на деня върху „положението на хората с увреждания във всеки аспект на политическия, социалния, икономическия и културния живот“ създава впечатлението, че проблемите, свързани с уврежданията, засягат само хората с увреждания, че те са биополитически закотвени в една ясно очертана и отделна популация. В този контекст цял набор от проблеми изпадат от фокуса на вниманието: социалните светове на уврежданията включват хора със и без увреждания (Addlakha 2020); глобалният аутсорсинг на омаломощяването (Puar 2017); използването на ейбълистки език за обяснение на расистки и други дискриминационни решения (s.e. smith 2020) са само част от примерите. Нито един от тези въпроси не се вписва точно в областта на „положението на човека с увреждане“, но въпреки това всички те косвено допринасят за начините, по които увреждането се е превърнало в девалвиран маркер на изключване. Не е изненадващо, че търсенето на съдържание, свързано с „ableism“ или „disablism“ на уебсайта на Деня не дава резултати. Признаването на увреждането като структурна рамка в съвременното общество вместо като случайна индивидуална характеристика (Ben-Moshe 2020), обръщането на внимание на онтологията и епистемологията на ейбълизма (Campbell 2009) и проследяването на начина, по който ейбълизмът се пресича с други форми на системно потисничество (Schalk and Kim 2020) могат да предложат полезни концептуални пътища за изход. Това обаче би ни накарало да преосмислим и препроектираме социалните, икономическите и политическите системи, в които живеем (за примери на стратегии, основани на справедливостта по отношение на уврежданията, вж. в Piepzna-Samarasinha 2018; Sins Invalid 2019).
Тази публикация е в известен смисъл самоподривна: тя призовава за устойчиво и систематично внимание към уврежданията като аналитичен метод, макар и да е публикувана в Международния ден на хората с увреждания. В духа на тази противоречивост тя насочва вниманието на читателите към други публикации, които разглеждат въпросите на уврежданията в Platypus през 2020 г. Приканвам ви да прочетете тези материали, тъй като те изследват как уврежданията резонират с и се свързват с по-широки въпроси на социалното включване, грижата, благосъстоянието и перформирането на идентичността.
Elements of Disability Inclusion in Soviet Disability Pedagogy
“Doing Being a Latina,” or Performing Identities Through a Computer Voice
The Paradox of Autonomy and Care for Mothers of Adults with Disabilities in Brazil
